16.06.2009 г., 11:54

Пумпал

894 0 1

Кажи ми, че не мога да обичам.

Излъжи ме, че не мога да горя.

 

Не искам да съм малко птиче,

а орел красив с разперени крила.

 

Кажи ми, че от мене нямаш нужда.

Излъжи ме, че без мен ще си добре.

 

Не искам да съм лев във портмонето,

а пачки в сейфа, струпани по две.

 

Напиши историята ми отново.

Не искам да съм малка и добра.

 

Този път ще бъда огън,

властна, истинска жена.

 

Остави ми нещо много малко,

да подсказва за онези времена -

тогава бях играчка, а сега съм пумпал.

Около мен върти се сам света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...