Пупрайх са
Пупрайх са
Мислех, чи пишъ
щу годе дубре,
‘мъ май чи издишъм
и знам ут къде.
Сигур устърявъм
или пък съм нивежъ,
чи ‘нескъ чак удявъм:
нъ ‘сичкити млъдежи
пръвуписъ й другу ячи –
ръзличен ут мойъ.
И си’а съ питъм ‘начи
дека бе зъвойъ?
Га гъ пруминихъ,
чи ас съм ни ръзбрал,
вечи толкус стихъ.
Дъли съм ни гришал?
‘Ми хорътъ ут нетъ
ни пишът къту меня
и викъм си куплетъ
шъ тря’ъ дъ съ сменя.
Тъ ету мъ мудерен
пуетствъм, къто тях
и вечи по-уверен
утколкут’ вчеръ бях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
!
