Пуша пак и аз не знам защо

Нещо искам да потисна, да забравя

Знам не става, но все пак опитвам

То стои си каквото и да правя.

Неудовлетвореност, самота или друго

Едно такова странно чувство

Застой, бездействие, тягост

В дима всичко изглежда еднакво.

Цигари, пури, всичко пробвах

Сама съм и това не стига,

Всичко що ми пречеше отритнах

Ще се справя, оставете ме на мира.

Млада и зелена, но някак и узряла

Между капките все ходя, оцелявам

Тез пари и те все не стигат,

Но продължавам, падам, ставам.

И работата не върви тъй гладко, 

Някак друга си представях тази свобода

И да пуша все тъй сладко,

Най-хубаво си е у дома!