Пушач
Аз пуша си -
от сутрин,
чак до мрак.
Аз пуша си -
очите ми не мигат.
Нали съм си заклет
и стар пушач -
по три пакета "Арда",
ми не стигат.
Аз пуша си - и ми е тъй добре,
макар, че пушенето, зная,
разгръща бавно тъмното перде,
което крие пътя, къмто Рая.
Аз пуша си, че пушенето зло,
е по-добро от всичко на земята,
което е наречено "добро" -
нарекла го е суетата
на хората.
Изглежда ми така -
не бъркайте вий хората
с хората!
Хорото, е игра.
Но, за беда,
игрички се въртят,
извън хората.
Играят влюбени,
на влюбени в нощта.
Играят тъничко играта,
политици.
Играят също,
малките деца.
Играят щури бабички,
артисти и певици.
На гдето се обърнеш -
все игра.
На някого,
тя, скъпичко излиза.
Друг кръсти се -
в играта до врата,
затънал,
след една чужбинска виза.
А трети смее се -
играта той върти...
На пръста си,
нанизал е конците,
които спуснал е
в дълбоките игри,
разгарящи се чак,
до висините.
Играчка-плачка -
стар "народен трик"...
- Играйте!
И затъвайте, до гуша!
Губете -
печелете само в миг!
А мене оставете,
да си пуша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
