Уморена, но спокойна заспивам в твоите ръце,
дори когато зная любовта, че си отива,
се сгушвам в тебе като мъничко дете.
Прегръщам те и вдишвам твоя въздух,
ароматът ти обгръща ме навсякъде,
попиват устните ми думите ти
и не искам на друго място да съм никъде.
Утре си отиваш - зная,
пускам те, щом с мене ти тежи,
но запомни ме такава - в тази стая
гледайки те с чисти, влюбени очи.
Аз вечно твоя ще остана,
където и да бъдеш утре ти.
Сърцето си веднъж го давам
и положих го в ръцете ти!
© Незабравка Иванова Всички права запазени
Поздрав!