Пусни ме
И въпреки да считам, че е грешка,
аз бих ти се отдала пак, навярно...
Във мене вият чувства нечовешки -
да, вълчи чувства хапят ме коварно.
Когато съм със тебе подивява
кръвта ми, като звяр по пълнолуние
и вдига във сърцето страшна врява
отключеното от очите ти безумие.
Каква магия скрил си във ръцете,
че да не мога твърдо да отблъсна
прегръдката им? Или ветровете
към теб ме тласкат, галещо да тръгна?
Какво се случи в онзи миг, когато
за първи път се срещнахме във мрака
и завъртя се под краката ни земята?
Защо сърцето в този миг да чака
остана, а пък ти далеч избяга?
Не вярвай, че съм толкова наивна -
не вярвам, че се връща старо време.
Пусни ме само през сърцето ти да мина
и моето сърце от там да взема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
