12.08.2021 г., 10:19

Пусни ми ръката...

611 1 0

Пусни ми ръката...
Сам продължавай напред!
Не съм сърдита на съдбата,
че не ни се получи с теб...

 

Кожата твоя ще помня
като стих на известен поет.
Като славен рицар без броня
предадох се само на теб.

 

Ръцете ти безумна целувах
преклонена пред мъжкият ти нрав,
на лицето ти сутрин се любувах
преди да се събуди нестихващият ти гняв.

 

Ти можеш нежно да целуваш,
ти можеш да любиш до зори,
но само правила ако диктуваш
без никой за нищичко да ти спори.

 

На теб ти трябва покорна жена,
която да се слива с мрака,
да е тиха, нежна, добра
и унижавана пак да те чака.

 

Аз те обичам..,

 

но съм с дух несломим,
на твоите викове неще се усмихна!
Останем ли заедно ще изгорим.
В ъгъла свита няма да притихна!

 

Като "горди кринове" сме вдигнали глави,
като остриета стоманени с думи се сечем.
Днес инатът любовта уби!
Тръгвам си, ако ще и да умрем!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...