Пусни ми ръката...

Пусни ми ръката...
Сам продължавай напред!
Не съм сърдита на съдбата,
че не ни се получи с теб...

Кожата твоя ще помня
като стих на известен поет.
Като славен рицар без броня
предадох се само на теб.

Ръцете ти безумна целувах
преклонена пред мъжкият ти нрав,
на лицето ти сутрин се любувах
преди да се събуди нестихващият ти гняв.

Ти можеш нежно да целуваш,
ти можеш да любиш до зори,
но само правила ако диктуваш
без никой за нищичко да ти спори.

На теб ти трябва покорна жена,
която да се слива с мрака,
да е тиха, нежна, добра
и унижавана пак да те чака.

Аз те обичам..,

но съм с дух несломим,
на твоите викове неще се усмихна!
Останем ли заедно ще изгорим.
В ъгъла свита няма да притихна!

Като "горди кринове" сме вдигнали глави,
като остриета стоманени с думи се сечем.
Днес инатът любовта уби!
Тръгвам си, ако ще и да умрем!