Пусни сърдцето ми
Пусни сърцето ми.
|
Пусни сърцето ми ранено |
да отлети далеч от теб. |
Ще скътам и без туй смирено |
страстите в купчина лед. |
|
Знам, ще парят раните ми дълго, |
но вятърът ще ги погали, |
утрешният ден ще ги пожали |
и детски смях ще напомня им за дълг. |
|
Навярно никога не ще узная |
как страст такава може да ранява, |
как любовта от свята, |
превръща се във прокълната. |
|
Как сърцето може света да прегърне |
и миг след това в разядено да се превърне. |
Как после самотата замества мечтата |
и в пропаст нейде същността ти да потъне. |
|
Пусни сърцето ми ранено |
далеч от тебе да избяга. |
От твоя избор примирено |
ще продължи пътя си, като бродяга. |
|
|
|
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Костова Всички права запазени
