пуста младост...
Самотнико, самотнико...
Погледни белите си коси -
очи в очи
и нека Мъдростта
ти каже истини,
които на никой
няма да кажеш.
Да - сам си и
толкова стар,
че се чувстваш
хванат в капан.
Вече нищо не
ти е позволено!
А има толкова
красиви жени...
Прекрасни, диви,
нежни самодиви.
И миризми ухаещи
на любов и лято.
Очите ти тъжно
гледат отлитащото ято.
Птици, птици, птици...
Ти, мъдрецо,
се чувстваш като
млад орел.
Но разбери,
нещастнико -
между теб и тях
има остра бодлива тел!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Аламанчева Всички права запазени
