3.04.2009 г., 9:39 ч.

Пустинни бури мислите ми разпиляха 

  Поезия » Гражданска
616 0 0
Пустинни бури мислите ми разпиляха.
Унищожават ме
– стихиите на Пясъчната памет...
А след като са вече разрушили
устоите на моето съзнание,
насочват се безмилостно
към дълбините на душата,
оставяйки единствено след себе си
зловонен, но неповторим...
Дъхът зловещ на Самотата!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Чобанов Всички права запазени

Предложения
  • Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »