Кащей_Безсмертньi (Дарко Дони)
13 48
12.06.2005 г., 23:28 ч.

Пустиня 

  Поезия
1284 0 6

Пустиня

Сякъш времето е спряло в този град.

като линия на кораб

                    плуващ

с мелници от кост и от нектар

изгубени вулкани

                дават знак

с откъснатите си ръце от глина

На зимата магьосници

Ситна, кристална,

               тъмнокафява

говореща

         с гарвани от камък,

тези летящи 
           лица от нокти.

Бурята през пътищата описва

                 през сянката

на давещи глинени дънери

лицето на елен и на лисица

от сушени вейки

           и от кал и от очи на риби

плетени от сънища
               и чуващи

камък от остри спящи мочури

чакащи, затаени и притихнали

                     в нищото

Пустинята е там където си ти

Пустиня вижда само човекът.

Изпуснат гущер 
                чоплещ.

 

© Дарко Дони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, много добро!
  • Три отново. Ей, ако си здрав психически и продължиш да си правиш илюзия, че пишеш нещо по този начин - спри сега! Задълбочиш ли се и най-важното, повярваш ли си на нещата, сам ще си объркаш "харддиска", а той при човека е неподменяем!
  • ха сега
  • Ами то това стихотворение всъщност не е точно стихотворение а е едно сънуващо око на риба и вода и едър къс от сънуващи и безразлични опашки на жаби.
  • различно..
    "и от кал и от очи на риби" ...
  • много е странно, но хубаво странно.
Предложения
: ??:??