Пустиня
Пустиня
Сякъш времето е спряло в този град.
като линия на кораб
плуващ
с мелници от кост и от нектар
изгубени вулкани
дават знак
с откъснатите си ръце от глина
На зимата магьосници
Ситна, кристална,
тъмнокафява
говореща
с гарвани от камък,
тези летящи
лица от нокти.
Бурята през пътищата описва
през сянката
на давещи глинени дънери
лицето на елен и на лисица
от сушени вейки
и от кал и от очи на риби
плетени от сънища
и чуващи
камък от остри спящи мочури
чакащи, затаени и притихнали
в нищото
Пустинята е там където си ти
Пустиня вижда само човекът.
Изпуснат гущер
чоплещ.
© Дарко Дони All rights reserved.
