Празнината убийствена, само тя ми остана сега.
В мрака тихо да стоя, сълза да роня подир сълза.
Питай ме защо се мъча аз така,
в укор и забвение мълча.
Сродна душа няма тук до мен сега,
топлина и обич липсвaт изцяло от света.
Преглъщам и се моля за една единствена милувка,
която да обгърна и нивга да не пусна.
Надежда малка пак блести за любов и топлина,
но докога ще мечтая в блянове така.
Продължавам пътя си сега,
отново тъй сама. ...