Пустота
Пристигнал късно през нощта
окъсан пътник хлопа на вратата
оттича се по дрехите му
звезден блясък
със себе си понесъл пустотата
на прекосени разстояния
ръцете му разказват ритъма
на сторени неща
Почиват си нозете а от тях
потичат пътища
разкъсани на части от умората
и неуморно търси вятъра
заспиващият пътник
И камъни и съчки и трева
ще помнят дълго странника
оставил част от себе си
във тях
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Яков Всички права запазени
