Пристигнал късно през нощта
окъсан пътник хлопа на вратата
оттича се по дрехите му
звезден блясък
със себе си понесъл пустотата
на прекосени разстояния
ръцете му разказват ритъма
на сторени неща
Почиват си нозете а от тях
потичат пътища
разкъсани на части от умората
и неуморно търси вятъра
заспиващият пътник
И камъни и съчки и трева
ще помнят дълго странника
оставил част от себе си
във тях
© Красимир Яков All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
