Пуякът Пуйо
Тръгнал Пуйо през горичка
по закътана рекичка
той смелчак,
наш юнак.
Тръгнал Пуйо да превзема
на мравуняка харема
с царски вик
тъй велик.
Носел Пуйо си лопата
и забил я във земята -
тук съм аз
принц за вас.
Почнал Пуйо да копае
надълбоко без да знае,
в този ров
и готов
да награби всички мравки,
всички малки незабравки,
ей една -
изпищя.
Хукнал целия мравуняк
по надъхания пуяк -
хоп, подскок-
вкусен сок.
Всички дружно го наяли
хапали и силно пяли :
„Пуяк тъп
и беззъб”.
И оскубали перата
и му сложили рогата:
„Пуяк гол
и с мазол”.
И му рекъл царят мравка”
„Мой са всички незабравки,
а за теб
миг нелеп”.
Всеки мястото си има,
глупостта е нелечима,
пръв смелчак,
глупав чак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
