8.08.2011 г., 0:28

Пясъчен часовник

1.6K 0 7

Грозно

Някак си самотно

Сърцето бие в този час

А пясъкът изтича вече

Остана ли и миг за нас

Когато падне таз прашинка

Последна в своя жалък ред

Ще има ли за нас надежда

Ще има ли за нас напред

Душата своя вик подтиска

Сърцето свойта жар гаси

А може би

Това не искам

И може би не искаш ти

И пали се една надежда

Искра от огън изгорял

Че пясъка с теб ще можем

Да върнем в празния бокал

И птица феникс се пробужда

Разперва тя крила над нас

За да си замине после бързо

И да се върне пак

След час

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Косе аз те разбрах ОТЛИЧНО!!!Прекрасно нещо си сътворил личи си че е изстрадано и изживяно!
    "И пали се една надежда
    Искра от огън изгорял
    Че пясъка с теб ще можем
    Да върнем в празния бокал
    И птица феникс се пробужда
    Разперва тя крила над нас
    За да си замине после бързо
    И да се върне пак
    След час"
    Напук на времето и грешките любовта не е угаснала и има куража да се изправи,да продължи,да прости,да се прероди и да възкреси своето безсмъртие!!!
    Така аз разбрах птицата феникс!!!
  • няма лошо;;;мерси за коментарите
    все пак са си мои преживявания ,,,не държа някой друг да ги разбере
    но наистина благодаря , че сте го прочели....
  • О и аз имам така озаглавено стихотворение, само че е и фигурално. Аз лично ролята на феникса не разбрах. Трябва да има пепел, за да има феникс. Феникс - пясък, някак не ми се вързаха. Поздрав!
  • Ако пробваш сам да си разбереш нещата дето ги пишеш,може и другите да те разберат...
    Щото лично аз,не схващам смисъла на пясъка дето ще го върнеш в празния бокал...другото са подробности...
    хем не иска,хем нещо се пали...а бе,общо взето малко ми е объркано...
  • !!!+++++++Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...