Пясъчен часовник
Грозно
Някак си самотно
Сърцето бие в този час
А пясъкът изтича вече
Остана ли и миг за нас
Когато падне таз прашинка
Последна в своя жалък ред
Ще има ли за нас надежда
Ще има ли за нас напред
Душата своя вик подтиска
Сърцето свойта жар гаси
А може би
Това не искам
И може би не искаш ти
И пали се една надежда
Искра от огън изгорял
Че пясъка с теб ще можем
Да върнем в празния бокал
И птица феникс се пробужда
Разперва тя крила над нас
За да си замине после бързо
И да се върне пак
След час
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Булгара Всички права запазени