Aug 8, 2011, 12:28 AM

Пясъчен часовник

  Poetry » Love
1.6K 0 7

Грозно

Някак си самотно

Сърцето бие в този час

А пясъкът изтича вече

Остана ли и миг за нас

Когато падне таз прашинка

Последна в своя жалък ред

Ще има ли за нас надежда

Ще има ли за нас напред

Душата своя вик подтиска

Сърцето свойта жар гаси

А може би

Това не искам

И може би не искаш ти

И пали се една надежда

Искра от огън изгорял

Че пясъка с теб ще можем

Да върнем в празния бокал

И птица феникс се пробужда

Разперва тя крила над нас

За да си замине после бързо

И да се върне пак

След час

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант Булгара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Косе аз те разбрах ОТЛИЧНО!!!Прекрасно нещо си сътворил личи си че е изстрадано и изживяно!
    "И пали се една надежда
    Искра от огън изгорял
    Че пясъка с теб ще можем
    Да върнем в празния бокал
    И птица феникс се пробужда
    Разперва тя крила над нас
    За да си замине после бързо
    И да се върне пак
    След час"
    Напук на времето и грешките любовта не е угаснала и има куража да се изправи,да продължи,да прости,да се прероди и да възкреси своето безсмъртие!!!
    Така аз разбрах птицата феникс!!!
  • няма лошо;;;мерси за коментарите
    все пак са си мои преживявания ,,,не държа някой друг да ги разбере
    но наистина благодаря , че сте го прочели....
  • О и аз имам така озаглавено стихотворение, само че е и фигурално. Аз лично ролята на феникса не разбрах. Трябва да има пепел, за да има феникс. Феникс - пясък, някак не ми се вързаха. Поздрав!
  • Ако пробваш сам да си разбереш нещата дето ги пишеш,може и другите да те разберат...
    Щото лично аз,не схващам смисъла на пясъка дето ще го върнеш в празния бокал...другото са подробности...
    хем не иска,хем нещо се пали...а бе,общо взето малко ми е объркано...
  • !!!+++++++Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....