Пясъчен часовник
Пясъкът тече,
времето влече
и със струи страшни
по душите прашни
рани той дълбае
и не иска и да знае
колко ни боли!
В нашите очи
времето мълчи.
Полудяло е от страх,
от болка и от грях!
Че се ражда всеки ден
мрачен и окървавен
от страдания безкрайни!
И желаем ний поне за миг
някой с кротък лик
раните ни да допре,
времето да спре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Личков Всички права запазени
