Пясъкът тече,
времето влече
и със струи страшни
по душите прашни
рани той дълбае
и не иска и да знае
колко ни боли!
В нашите очи
времето мълчи.
Полудяло е от страх,
от болка и от грях!
Че се ражда всеки ден
мрачен и окървавен
от страдания безкрайни!
И желаем ний поне за миг
някой с кротък лик
раните ни да допре,
времето да спре!
© Милен Личков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
