Feb 9, 2010, 2:12 PM

Пясъчен часовник 

  Poetry » Phylosophy
1259 0 3

Пясъкът тече,

времето влече

и със струи страшни

по душите прашни

рани той дълбае

и не иска и да знае

колко ни боли!

 

В нашите очи

времето мълчи.
Полудяло е от страх,

от болка и от грях!

 

Че се ражда всеки ден

мрачен и окървавен

от страдания безкрайни!

И желаем ний поне за миг

някой с кротък лик

раните ни да допре,

времето да спре!

© Милен Личков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??