Пясъчен мъж

12.06.2019 г., 22:12 ч.

Поезия

325 0 0

Толкова си пясъчен.

И носиш ухание на облаци.

Изплъзващ се между косите ми,

използващ кадифени ръкавици.

Допир няма. Не се усеща и дихание.

Пясъчен си, плъзгаш се по кожата ми, а порите са свити.

Но душата става дула на гласа ти.

Тялото е слабо за това явление.

Плъзгаш се, пясъчен си,

носиш дъжд и мокри птици.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.