ПЯСЪЧНА ИЛЮЗИЯ
Пясък съм...
скрит в бисерни миди, бездънно...
Изхвърли ме, Море, на брега!
За да ме докосват пак влюбено...
Пясък съм...
безкрайната плаваща мощ на Сахара...
Отвей ме в оазис, Пустиньо!
Да утоля на глътки жаждата стара...
Пясък съм...
в древен часовник залостена в плен...
Пусни ме, Време! Изтичам между пръстите,
а вятърът бушува вътре в мен...
Пясък съм...
съградил до безбожност пясъчни кули...
Един замах... Сринати в празното илюзии!
Истински сме пак!... Затова ли боли!?...
Пясък бях... (Да разбудим покоя!)
Сега... отново искам да съм твоя...
© Адриана Зарева Всички права запазени