Ще те изгубвам
в пясъчни мечти
изтичащи през пръсти без следа.
И ще те търся
в аромата на неокосена,
тиха, милваща трева.
Ще те намирам в спомени
след бурята в притихнала вълна.
И ще те рисувам
в тайнството от цветове
на живописната дъга.
Ще те докосвам
в чудото на изгрева
с лъчи на нежността.
И ще те целувам
в зарево от огнен залез на греха.
Ще те бленувам
в прегръдка на звездите
под воала от тъга.
Ще те мразя и обичам
в сянката и светлината
на мистичната луна.
И ще те изплача
след тъмата в бисерна роса.
Ще те отпия
в глътка от забрава,
заровиш ли ме
като жарък въглен
сред праха и пепелта...
Galaxi
© Галина Всички права запазени