Помниш ли пясъка под краката ни,

Парещ,примамващ ни един към друг

Когато бяхме сами на пясъчните дюни...

Помниш ли целувката на залязващото слънце,

Любовта във вятъра, галещ лицата ни,

Когато бяхме сами на пясъчните дюни...

Помниш ли как

Гледахме небето, а ти ми

На пясъчните дюни...

Усещах топлотата на дъха ти близо...

И чувствах те...

Чувствах те с тялото и с цялото си същество

И близо чувствах те...

Когато бяхме сами на пясъчните дюни...

Помня...в очите ти можех да се изгубя

И исках да го сторя...

Можех да те съзерцавам с вековете,

Защото дори времето остави ни във вечността си

Там... сами на пясъчните дюни...