gentle_soul (Илияна)
19

Dec 16, 2006, 11:56 PM

пясъчните дюни

Poetry

1.2K 0 0

Помниш ли пясъка под краката ни,

Парещ,примамващ ни един към друг

Когато бяхме сами на пясъчните дюни...

Помниш ли целувката на залязващото слънце,

Любовта във вятъра, галещ лицата ни,

Когато бяхме сами на пясъчните дюни...

Помниш ли как

, лежейки, близо бяхме,

Гледахме небето, а ти ми

каза, че дори

от него ме ревнуваш...

На пясъчните дюни...

Помня...тихо шепнеше ми мили думи,

Усещах топлотата на дъха ти близо...

И чувствах те...

Чувствах те с тялото и с цялото си същество

И близо чувствах те...

Когато бяхме сами на пясъчните дюни...

Помня...в очите ти можех да се изгубя

И исках да го сторя...

Можех да те съзерцавам с вековете,

Защото дори времето остави ни във вечността си

Там... сами на пясъчните дюни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0