severianin (Валентин Чернев)
417 677
26.04.2012 г., 10:40 ч.

Пясък 

  Поезия
690 0 8

ПЯСЪК

 

Защо са тези планини гранитни

и тези диви чуки на възбог?

Да раждат бури?

Сив орел да литне?

Да прободат небето с остър рог?

 

Не са ми нужни!

Нека да се срине

на върховете каменната плът –

да стане пясък, да роди пустини,

да бъде рай на дюните светът.

 

Ако това не стигне – аз ще стрия

на пясък всеки камък тук край мен:

да помете рушителна стихия

Мислителя гранитен на Роден,

 

Венера Милоска на пясък ситен

да съкруши безмилостният чук.

Да станат пясък времената, дните,

Вселената да рухне в прах без звук

 

и се превърне в пясък под нозете.

Тогава стигнал би до старини

за пясъчния стар часовник, дето

отмерва моите оскъдни дни.

 

Но туй е само блян, мечта, химера –

дори сред свят, от пясък изграден,

часовникът безмилостно ще мери

последни песъчинки тук за мен.

 

Защото няма как да се добави

прашинка към часовника за дни.

 

Е, щом е тъй и няма как – тогава

съгласен съм да има планини!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??