Пясък
ПЯСЪК
Защо са тези планини гранитни
и тези диви чуки на възбог?
Да раждат бури?
Сив орел да литне?
Да прободат небето с остър рог?
Не са ми нужни!
Нека да се срине
на върховете каменната плът –
да стане пясък, да роди пустини,
да бъде рай на дюните светът.
Ако това не стигне – аз ще стрия
на пясък всеки камък тук край мен:
да помете рушителна стихия
Мислителя гранитен на Роден,
Венера Милоска на пясък ситен
да съкруши безмилостният чук.
Да станат пясък времената, дните,
Вселената да рухне в прах без звук
и се превърне в пясък под нозете.
Тогава стигнал би до старини
за пясъчния стар часовник, дето
отмерва моите оскъдни дни.
Но туй е само блян, мечта, химера –
дори сред свят, от пясък изграден,
часовникът безмилостно ще мери
последни песъчинки тук за мен.
Защото няма как да се добави
прашинка към часовника за дни.
Е, щом е тъй и няма как – тогава
съгласен съм да има планини!
© Валентин Чернев All rights reserved.
