Пясък
                                                                             

От устните ти жадно искам да пия отрова

отрова по-сладка от мед.

Да не видя вече синевата в простора,

нито листният трепет.

Да притисна пулсът в гърдите ти

и на изгревът гръб да обърна.

Дай ми блясъкът на очите ти

и друго дори да не зърна.

Да удавя лице във косите ти

и там да изстина обзет.

Да не чувам, да не виждам, да не дишам дори.

Аз съм само предмет.

Да съм до теб,

тяло до тяло.

Времето спряло.

Туй що в мене гори

слънцето сгряло,

не чaкай нивга зори.

Любов моя...

Ти си.

Друго няма.

Друго не може да има.

Живи са двама.

Да ме носи бурният вятър

из морето от дълбоки лъжи.

В синеви Мариански

бавно потъвам стиснал силно очи.

Ти не спирай води ме води

аз пия горчиви води.

Ах, колко е хубаво

колко е сладко

Задържам дъхът си за миг

и поглеждам нагоре за кратко.

И отвътре разкъсва ме вик...

Живот или не?

Но под мене е толкоз красиво.

Кому е нужно от истина сиво?

Не, подари я на друг.

Аз съм истински тук.

На дъното искам.

Там ме води.

Там с песента си

ти ме приспи.

Обещай ми още нещо за сбогом...

После ме целуни.

Завий ме с тъмната бездна,

и за спомен от мене вземи

пясък шепа една.

Разпилей я щедро по ехото,

не щади животът ми мил.

Нека така да обсипе света

та да знае даже и нищото,

че и аз нещо съм бил.

Искам само това.

Само това.

Любов моя...

Дай ми!

Аз дори няма да махам с ръце

И колкото в мен да боли,

погребал сам своето сърце

пак бих се заклел хиляди пъти

единствено в твоето лице.

                          "Живеят само влюбените,

                           останалите просто съществуват"

                                                       Уилям Шекспир