18.07.2025 г., 6:28

Пясък между зъбите

180 1 0

 

Понякога нищо не разбирам...
Думите на другите минават покрай мен —
влакове-експрес в сляпа мъгла.
Стоя на перона сам,
с тиктакащо сърце —
и не се качвам.
Не, не защото не мога,
а защото имам право на това.

Не всеки ще ме хареса!
Не всеки ще ми хареса...
Има хора, чийто смях
се чупи като стъкло в мен!
Те пренасят студ в лятото,
и топлина — в първата снежинка.
Не съм длъжен да се сгъвам
като хартия за оригами,
за да пасна с нечия норма...

Обичам се!
Понякога с усилие,понякога през зъби,
понякога след дълго и тихо 
ридание в банята...
Обичам се —
не защото съм перфектен,
а защото (напук на логиката
и еволюцията) аз съм все още тук.

Имам правото да бъда цял, Боже,
дори когато съм на парчета.
Да вървя накриво, и пак да пристигам на финала.

Да забравям, да се връщам,
да се уча на мекота от водата - 
не от мъдростта на вековете.

Имам правото да съм тук:
без разрешение,
без оправдание.
Да бъда себе си —
такъв, именно такъв!
Сега — именно сега!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...