1.02.2009 г., 13:39

Пъдпъдъчето

928 0 15
Ходих за ягоди, ходих за дуди,
скитах се из гората.
Стихче написах, но го изгубих,
или го духна вятърът.

Търсих го, търсих го - няма го никъде.
Чак на връщане, откъм плевела,
чух пъдпъдъче да го подвиква -
то значи го е намерило.

Сигурно искаше да ми го върне,
гони ме досами къщите.
Малко на пилешки бе го обърнало,
ама иначе - същото.

Мен за какво ми е? Хич не ми трябва.
Улисан в борбата за хлебеца...
Ако се случи да минеш тъдява,
виж, запиши го за себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....