1.02.2009 г., 13:39

Пъдпъдъчето

924 0 15
Ходих за ягоди, ходих за дуди,
скитах се из гората.
Стихче написах, но го изгубих,
или го духна вятърът.

Търсих го, търсих го - няма го никъде.
Чак на връщане, откъм плевела,
чух пъдпъдъче да го подвиква -
то значи го е намерило.

Сигурно искаше да ми го върне,
гони ме досами къщите.
Малко на пилешки бе го обърнало,
ама иначе - същото.

Мен за какво ми е? Хич не ми трябва.
Улисан в борбата за хлебеца...
Ако се случи да минеш тъдява,
виж, запиши го за себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...