Пълен напред към невъзможното
Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! –
в лагуните на още спящите клепачи,
в съня да те докосвам, без да бъде сложно
и там от близостта ти най-неволно да заплача?
Обичам да те търся във лице на непознат
и от чертите му да те рисувам – все далечен,
и да си мисля, че стрелките спират своя бяг,
и има време да ти шепна думи неизречени?
Напук на разстоянията, дето ни делят, обичам
да си измислям, че очите ти без свян ме пият,
и обстоятелствата някак си са по-различни,
и как от този миг разбирам думата магия?
Не мога с мисълта за теб да съм приятел.
Тя, любовта, и от мечтите ми е по-високо.
Сега разбирам, че без избор е останал вятърът –
и е поел във грешна, но единствена посока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
Поне аз това съм имала предвид, доколко съм успяла е друг въпрос. 
