Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! –
в лагуните на още спящите клепачи,
в съня да те докосвам, без да бъде сложно
и там от близостта ти най-неволно да заплача?
Обичам да те търся във лице на непознат
и от чертите му да те рисувам – все далечен,
и да си мисля, че стрелките спират своя бяг,
и има време да ти шепна думи неизречени? ...