Пълен напред към невъзможното
Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! –
в лагуните на още спящите клепачи,
в съня да те докосвам, без да бъде сложно
и там от близостта ти най-неволно да заплача?
Обичам да те търся във лице на непознат
и от чертите му да те рисувам – все далечен,
и да си мисля, че стрелките спират своя бяг,
и има време да ти шепна думи неизречени?
Напук на разстоянията, дето ни делят, обичам
да си измислям, че очите ти без свян ме пият,
и обстоятелствата някак си са по-различни,
и как от този миг разбирам думата магия?
Не мога с мисълта за теб да съм приятел.
Тя, любовта, и от мечтите ми е по-високо.
Сега разбирам, че без избор е останал вятърът –
и е поел във грешна, но единствена посока.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Кадир, ако се съобразиш с въпросителните и дори и наум си го прочетеш с интонацията, която те изискват, ще видиш, че смисълът се променя.
Поне аз това съм имала предвид, доколко съм успяла е друг въпрос. -
Красив Обичен стих, началото е най-силната му част.
А грешката понякога е вярна.
Поздрави -
!
-
Много дълбоко.
-
Чудесен стих!
-
След като те видях, ми е обяснимо вече защо насищаш стиха с толкова чувство!Поздрав,Данда!
-
Отново си на висота!!!
Прегръдка, сладка*!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
