С теб от някога съм пълна,
но не е дрога -
забравата ти цяла ме погълна.
Зла тревога
оплита перата ми, а душата ми -
градска бърлога -
приютява спомени за празни дни.
По-авангардни,
единствено, са бедните ми терзания.
В смътни колебания,
обичта ми страшно се души!
Странни, от невидим ъгъл, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация