Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…
Милорад Павич
Пълна съм догоре с изречения.
Пълна съм догоре, ще се пръсна.
Всичките ми премълчани мнения
са на път, комай, да ме разкъсат.
Всичките спестени полуистини,
всичките прехапани признания
и онези прошки непоискани,
и онези, тайните желания…
А денят ми толкова е късичък.
Все по-дълго утрото се съмва,
все по-глуха малката ми уличка,
изгревът ми – тъмен, боже, тъмен.
Пълна съм догоре с изречения.
А дали, дали ще има време
да изригне мъртвото вълнение
в черна дупка или… във вселена.
© Росица Всички права запазени