May 18, 2013, 10:50 AM

Пълна съм догоре с изречения

  Poetry
1.7K 0 25

Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…

Милорад Павич

 

Пълна съм догоре с изречения.

Пълна съм догоре, ще се пръсна.

Всичките ми премълчани мнения

са на път, комай, да ме разкъсат.

 

Всичките спестени полуистини,

всичките прехапани признания

и онези прошки непоискани,

и онези, тайните желания…

 

А денят ми толкова е късичък.

Все по-дълго утрото се съмва,

все по-глуха малката ми уличка,

изгревът ми – тъмен, боже, тъмен.

 

Пълна съм догоре с изречения.

А дали, дали ще има време

да изригне мъртвото вълнение

в черна дупка или… във вселена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...