May 18, 2013, 10:50 AM

Пълна съм догоре с изречения

  Poetry
1.7K 0 25

Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…

Милорад Павич

 

Пълна съм догоре с изречения.

Пълна съм догоре, ще се пръсна.

Всичките ми премълчани мнения

са на път, комай, да ме разкъсат.

 

Всичките спестени полуистини,

всичките прехапани признания

и онези прошки непоискани,

и онези, тайните желания…

 

А денят ми толкова е късичък.

Все по-дълго утрото се съмва,

все по-глуха малката ми уличка,

изгревът ми – тъмен, боже, тъмен.

 

Пълна съм догоре с изречения.

А дали, дали ще има време

да изригне мъртвото вълнение

в черна дупка или… във вселена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...