Усещане се долавя в дните. В нощите желание се разкрива.
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят
се оказа празната хазна. 
Душата освобождава се в съня!
Там, където предметното не важи, условията са излишни
и в тези пространства и светове няма лъжи.
Само тялото е константата...спира слуха,
замъглява погледа, заглушава гласа.
Път пътува, изминава - душата се връща с белег от света
на възможното и невъзможното. 
Носи със себе си, от съня, вълшебен прашец... 
Усещане, нужда, енергия.
Душите се събират от разделението си и се връщат към
константата, заредени да намерят път в предметността.
Енергията пресича си пътя с тази на позната душа...
Белег върху предметността.
Грешно го наричаме "карма" или "съдба".
Усещане се долавя - ще се случи през деня!
Желание се разкрива - ще го освободя в нощта! 
Мъглата ще се вдигне - съня ми е нечия реалност,
безгласна и очакваща.
Мислено изпращам притаеното. С тялото си енергията
освобождавам да се носи.
Ще пресече във физическия свят онази неотминала искра,
с която се събирам в съня.
Доловимото желание очаква думите да изкаже,
във физическия свят духовното да разкрие. 
Константата - предмет на огъня, извън съня, условно дължи...
Слух, погледа и гласа.

17.01.2023г.