Пълнолуние 2

12.01.2017 г., 10:45 ч.

Поезия » Друга

367 1 4

ПЪЛНОЛУНИЕ 2
Р. Чакърова

Счупено скърца луната,
в погледи звездни скована.
И заглуши тишината...
Само стихът ми остана

виснал насън като орис,
сплетена в бяла магия...
Пак ли сънувам, че с хора
и с таласъми се бия???...

Някой изгубен почука.
От векове не заключвам...
Ти и дъжда от капчука –
само това ми се случва.

Много е, толкова много!
Но пък насън не боли...
(Пак съм на разпит пред Бога...)
Ще закъснея – вали...

Лондон 12/01/2017 ' 01:48

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.