Пълнолуние 2
ПЪЛНОЛУНИЕ 2
Р. Чакърова
Счупено скърца луната,
в погледи звездни скована.
И заглуши тишината...
Само стихът ми остана
виснал насън като орис,
сплетена в бяла магия...
Пак ли сънувам, че с хора
и с таласъми се бия???...
Някой изгубен почука.
От векове не заключвам...
Ти и дъжда от капчука –
само това ми се случва.
Много е, толкова много!
Но пък насън не боли...
(Пак съм на разпит пред Бога...)
Ще закъснея – вали...
Лондон 12/01/2017 ' 01:48
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
