ПЪЛНОЛУНИЕ 2
Р. Чакърова
Счупено скърца луната,
в погледи звездни скована.
И заглуши тишината...
Само стихът ми остана
виснал насън като орис,
сплетена в бяла магия...
Пак ли сънувам, че с хора
и с таласъми се бия???...
Някой изгубен почука.
От векове не заключвам... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация