Пълнолуние
Луната с жълтия тромпет засвири
и песента му стигна до звездите.
Прозорците примигнаха лениво
и бели китки улици извиха.
Но спяхме ние, сякаш в клетка,
пленени пърхаха ушите ни.
Летяхме сънем и се смеехме,
и любопитството подмина ни.
Така пропуснахме безумството,
което дяволската нощ събуди,
въртяха се дърветата изкусно,
лампиони кискаха се като луди.
Подскачаха паветата студени,
с възторг крещяха кофите за смет.
Градът, преплел на възел вените,
смири се сутринта към пет.
Утихна всяка релса-струна,
уморена легна на паважа.
Не вярваш ли? – при пълнолуние
със мен ела, ще ти покажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
