yotovava (Валентина Йотова)
2505 20918
15 апр. 2009 г., 10:28

Пълнолуние 

  Поэзия
766 0 10

Луната с жълтия тромпет засвири
и песента му стигна до звездите.
Прозорците примигнаха лениво
и бели китки улици извиха.

Но спяхме ние, сякаш в клетка,
пленени пърхаха ушите ни.
Летяхме сънем и се смеехме,
и любопитството подмина ни.

Така пропуснахме безумството,
което дяволската нощ събуди,
въртяха се дърветата изкусно,
лампиони кискаха се като луди.

Подскачаха паветата студени,
с възторг крещяха кофите за смет.
Градът, преплел на възел вените,
смири се сутринта към пет.

Утихна всяка релса-струна,
уморена легна на паважа.
Не вярваш ли? – при пълнолуние
със мен ела, ще ти покажа.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??