Пълнолуние...
Пълнолуние...
(триптих)
1.
Кой запали над Земята
магнетичната Луна?...
Кой изпълни тишината
с музиката на нощта?...
И като съдба всевластен
кой поведе ме навън-
лунатично в тая ясна
нощ пробудена от сън?...
Малко е студено още,
но със пръсти пепелта
ще разровя в тая нощ и
пак ще заискри жарта
на загасналия огън,
и ще лумне в ритъм жив
въгленче едно... Ей богу,
грях ли е да си щастлив!...
... Кой запали я Луната
там сред лунният харман?...
Кой Послание ми прати,
а остана неразбран?...
2.
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее-
къде сега е вятърът, къде ли,
да духне, да погали, да повее...
Нощта е като храм за сетивата,
унасят се те в своята молитва
и от безмълвието, и от самотата
един копнеж неосъзнат политва...
... Душата ми във тоя миг се моли:
на Бог, на Божествата, на Всемира
и вярва в чудеса ли, в що ли,
които в тази...
бяла нощ намира...
3.
Може би тъй е устроен
този Свят и в реда на нещата
моят Дух е така неспокоен
в тая тайнствена власт на Луната!...
Може би нейде във мене
някаква тайна се мята
от енергии невзривени,
та сън не ловя от Луната!...
... Или са живи ония
диви инстинкти в Душата,
от които и вълците вият
страшно нощя към Луната!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
