Пълнолуние...
Пълнолуние...
А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици,
но в лунната прегръдка омотани
притварят с вдъхновение зеници
и лягат вън, по росните поляни...
Звездите срамежливо се спотайват –
бледнеещи пред лунната магия.
В безлунни нощи толкова омайни,
сега се губят в нейната стихия!...
... А стига в теб искра́та да е жива
и млада о́ще да ти е Душата –
в такава нощ мечтаеш, не заспиваш,
взел: нежност и тъга от Светлината!...
23.10.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
