Премениха се чувствата.
И от душата се скриха.
Заради любовта, пустата,
блажен кът те откриха.
Настаниха се царствено
на най-грешното място.
На мислите в папството,
в ядрото на разума.
Мощен вирус. Блага зараза!
Всеобхватно поглъщане
на мисловната фаза.
До фатално разпръскване!
Паралелна реалност - със тътен.
Разфокусирани лазери,
космически вятър, попътен,
галактически кратери!
Там душата се къта.
В един миг заглъхнал...
И моите пръсти прокарани...
Блажен - в нежност потънал.
И целувки - творени, повтаряни...
© Георги Бъчваров Всички права запазени