10.06.2007 г., 9:16

Първа нощ

778 0 7
Бледата луна грее по-сияйна,
един тон повишена светлина.
Закачлива, игрива и потайна,
красива с меката си топлина.

Резливо вино, сипано в две чаши,
аромат, полъх, идващ от свещта.
Енергия, страст в телата наши,
неистов порив, пърхащ в нощта.

Мекота на устни в миг на сливане,
игрива нежност, от допир избуяла.
Гореща страст, стигаща разливане,
на огнен порив телата е заляла.

Астрален миг, издигащ в небесата,
сродяващ ни със блясък на звезда,
трептението, ритъма на сърцата
реят ни, даряват лекота на мига.

Алегро темпо, блясък в четири очи,
сатенен допир на фината завивка.
Трепетна възбуда, сладостни лъчи,
напиращ връх, замиране, усмивка.

Ажурен сън, превърнат във реален,
нощ на достигане, взаимна радост.
Отблясък, носещ момент сакрален,
щастливо чувство, заряд и младост.

(а)

2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....