10.06.2007 г., 9:16

Първа нощ

780 0 7
Бледата луна грее по-сияйна,
един тон повишена светлина.
Закачлива, игрива и потайна,
красива с меката си топлина.

Резливо вино, сипано в две чаши,
аромат, полъх, идващ от свещта.
Енергия, страст в телата наши,
неистов порив, пърхащ в нощта.

Мекота на устни в миг на сливане,
игрива нежност, от допир избуяла.
Гореща страст, стигаща разливане,
на огнен порив телата е заляла.

Астрален миг, издигащ в небесата,
сродяващ ни със блясък на звезда,
трептението, ритъма на сърцата
реят ни, даряват лекота на мига.

Алегро темпо, блясък в четири очи,
сатенен допир на фината завивка.
Трепетна възбуда, сладостни лъчи,
напиращ връх, замиране, усмивка.

Ажурен сън, превърнат във реален,
нощ на достигане, взаимна радост.
Отблясък, носещ момент сакрален,
щастливо чувство, заряд и младост.

(а)

2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...