Ти спомняш ли си първата ни среща
и как искаше да ме целунеш много рано,
как погледите ни свенлино се отбягваха,
а тръпнехме да бъдем двама само.
Държеше ръката ми в твоята,
като съкровище, което пазеше, за да не изгубиш,
кръвта в теб кипеше буйно,
а после топлеше ме в студа и искаше да ме любиш!
Вървяхме двамата прегърнати,
градът отдавна бе потънал в сладка дрямка
и в тази нощ по пустите му тихи улици
с нас бе ЛЮБОВТА ни, следваща ни като сянка.
И днес след няколко години,
когато бурната ни страст пак продължава,
целуваш все така горещо моето тяло
и съм щастлива, че ЛЮБОВТА не отминава!
© Албена Борисова Всички права запазени
Благодаря, докоснеш ли се до ЛЮБОВТА не искаш никога тя да те напусне. Пожелавам на всеки един да я почувства! Една истинска ЛЮБОВ не може да се сравни с нищо, тя е по-силна от всичко около нас и наистина не отминава,тя е като една душа в две тела!