Ти спомняш ли си първата ни среща
и как искаше да ме целунеш много рано,
как погледите ни свенлино се отбягваха,
а тръпнехме да бъдем двама само.
Държеше ръката ми в твоята,
като съкровище, което пазеше, за да не изгубиш,
кръвта в теб кипеше буйно,
а после топлеше ме в студа и искаше да ме любиш!
Вървяхме двамата прегърнати,
градът отдавна бе потънал в сладка дрямка
и в тази нощ по пустите му тихи улици
с нас бе ЛЮБОВТА ни, следваща ни като сянка. ...