May 24, 2008, 12:40 AM

Първа среща 

  Poetry » Love
820 0 3

Ти спомняш ли си първата ни среща

и как искаше да ме целунеш много рано,

как погледите ни свенлино се отбягваха,

а тръпнехме да бъдем двама само.

 

Държеше ръката ми в твоята,

като съкровище, което пазеше, за да не изгубиш,

кръвта в теб кипеше буйно,

а после топлеше ме в студа и искаше да ме любиш!

 

Вървяхме двамата прегърнати,

градът отдавна бе потънал в сладка дрямка

и в тази нощ по пустите му тихи улици

с нас бе ЛЮБОВТА ни, следваща ни като сянка.

 

И днес след няколко години,

когато бурната ни страст пак продължава,

целуваш все така горещо моето тяло

и съм щастлива, че ЛЮБОВТА не отминава!

© Албена Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.

  • Благодаря, докоснеш ли се до ЛЮБОВТА не искаш никога тя да те напусне. Пожелавам на всеки един да я почувства! Една истинска ЛЮБОВ не може да се сравни с нищо, тя е по-силна от всичко около нас и наистина не отминава,тя е като една душа в две тела!
  • И съм щастлива, че ЛЮБОВТА не отминава!Любовта не умира до века - е казано в Свещенното писание.Дано не те напуска никога.
  • наистина не отминава при истинските връзки-при другите може би....
    браво Албена!!!
Random works
: ??:??