1.12.2021 г., 20:05

Първата буря

870 0 0

Първата буря

 

Първата ми буря в Океана

дето най-коварно ме подхвана –

помня със подробноости и о́ще

често преживявам пак в съня си но́щем...

 

... Вятърът опънал беше черни струни

над зловещото безлуние...

Черни облаци надвисли

рееха се със тревожни мисли,

скрили бяха и звездите даже...

 

Път тогава, кой да ни покаже!...

 

Гърчещата се вода на Океана

също от стихии обладана

блъскаше ни със Първична страст –

корабът огъвайки със садистичен бяс...

А и с небето (в бурята безоко)

със послание общувахме – жестоко...

Няма и възможност за прояви лицемерни

и тук пред бездната разбирах: моряците защо са суеверни...

 

... И чашите със ром едва надигах,

и страх какво е: изведнъж разбирах,

а малко са останалите сили –

 

– колкото да прокълнеш и майка си,

че те е родила,

сам молитвено да свиеш пръсти

и да напсуваш Господа –

преди да се прекръстиш...

 

01.12.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...