Първи сняг
Мигам сънен и се чудя:
Пухкав сняг е навалял!
Мама пък не ме събуди...
Дворът как е побелял!...
И снежинки се люлеят,
втурват се насам-натам,
аз се радвам и се смея,
пак ще се пързалям, знам!
А животните на двора,
гледат тази красота.
Кравата мучи в обора -
сигурно е гладна тя.
Шаро в своята колибка,
гледа също удивен.
Щом изляза ще изприпка
и ще се сборичка с мен.
И кокошките гащати
ровят там за семенца,
но ще ги нахрани тате
от паничка със зрънца.
Слиза котката безгласно
към отсрещния стобор -
там врабчета сладкогласни,
спретнали са малък хор.
Но Писана се препъва
в малка преспичка от сняг.
После до корем затъва,
от стобора - врабчов смях!..
А снежинките танцуват
и красив е този танц...
Ех, как днеска ще лудувам!...
Мамо, бързо дай да ям!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Отива ти да пишеш детски стихове...