29 nov 2016, 7:16

Първи сняг

2.6K 1 17

Мигам сънен и се чудя:
Пухкав сняг е навалял!
Мама пък не ме събуди...
Дворът как е побелял!...

И снежинки се люлеят,
втурват се насам-натам,
аз се радвам и се смея,
пак ще се пързалям, знам!

А животните на двора,
гледат тази красота.
Кравата мучи в обора -
сигурно е гладна тя.

Шаро в своята колибка,
гледа също удивен.
Щом изляза ще изприпка
и ще се сборичка с мен.

И кокошките гащати
ровят там за семенца,
но ще ги нахрани тате
от паничка със зрънца.

Слиза котката безгласно
към отсрещния стобор -
там врабчета сладкогласни,
спретнали са малък хор.

Но Писана се препъва
в малка преспичка от сняг.
После до корем затъва,
от стобора - врабчов смях!..

А снежинките танцуват
и красив е този танц...
Ех, как днеска ще лудувам!...
Мамо, бързо дай да ям!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се постарая, Райна!...
  • Кери е права...много тъжен си напоследък...редувай ги
  • Благодаря ти, Кери!...Приемам да изпълня ролята на Дядо Коледа и в навечерието на светлия празник ще изпълня това твое желание...Дано да предизвикам усмивката ти!...
  • Мило и белоснежно е при теб... Отива ти да пишеш детски стихове... Сега, като един добър Дядо Коледа, ще изпълниш едно мое желание... Искам едно от хумористичните ти, ама от ония, дето карат устата да отива към ушите... Празници идват, трябват повече усмивки... Поздравче!
  • Благодаря, Мартина!...Хубав ден ти желая!...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...