Първи трепет
на Милен
Обичах те, не казвай, че не знаеше!
Защо превърна моя трепет във интрига?
Тогава всичко в теб ме караше
да се чувствам силна и щастлива.
Игра ли бе това, или пък сън,
но добре, че спря навреме…
Гледам замислено влюбените вън…
… и си спомням аз за тебе.
Едва ли мислиш ти за мен сега,
едва ли пък си даваш сметка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация