Първи в сърцето
| Защо очите ми се пълнят със сълзи? Нима от страх е, да не те загубя? Защо сърцето ми така болезнено тупти? Нима от страх е, да не се погубя? Не е ли късно вече да съм твоя? Не е ли късно вече за любов? Особено сега, когато друг ми дава своя покров... Защо тогава към тебе пак тичам? Защо наранявам и него, и мен? Защо още твойто име в съня си изричам? Защо още те искам само за мен... Да, сега съм пред теб и признавам: аз още съм влюбена в теб. Но ти заминаваш, а аз продължавам със онзи досаден любовен рефрен... Ще нося аз още усмивка лъжовна, но някъде вътре, дълбоко във мен, ще зная, че само със теб съм щастлива, че искам пак ти да заспиваш до мен! Ще те сънувам още и устните ти ще желая, ще чувам само твоят глас. Ще целувам него, както подобава, НО В СЪРЦЕТО САМО ТЕБ ЩЕ НОСЯ АЗ!!! | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Петрова Всички права запазени
